Девойка аз съм бледна, Пегаса ще възседна –
ах, що не беше някой, някой друг?!
Ветреят се косите и плачат ми очите,
краката ми извая руски струг.
Пак крие се луната, потъва в мрак земята,
топя перото в звездни мастила.
С душата си пречиста изпълвам бързо листа –
дано сега не разваля стила!
Припев:
Пред мен е селският мегдан
и чакам момък най-отбран -
препасан с черен е колан,
защото има първи дан.
Аллахвердин, аллахвердан!
И вият урагани, събарят девет бани,
безсрамно зейна дворният клозет.
А мен любов ме друса, повреди ми и буса.
Как иска тати да му станеш зет!
Ще свиря с балалайка за теб и твойта майка
най-нежното ноктюрно на Шопен.
Защо не ми отвръщаш, защо не ме прегръщаш?
Държиш се ледно, сякаш си скопен!
Припев:
Пред мен е селският мегдан
и чакам момък най-отбран -
препасан с черен е колан,
защото има първи дан.
Аллахвердин, аллахвердан!
Но аз ще те накажа, филия ще намажа,
но няма да получиш и троха!
Не чакай да заплача така самотна в здрача –
о, Бог нима ще ти прости греха?!
Не, аз не съм метреса, а нежна поетеса
и девствена до петдесет и пет!
За тебе не ми пука, завирай се в улука,
а аз ще се отдам, но на поет!