автор: Casper

Пейките не могат да говорят. Неудушевени предмети. Не са дарени с тази способност. А само, ако можеха ...
Мечтите ... ех, мечтите ... те могат. Могат и да мислят. И да фантазират. Могат и да се сбъдват. Да надживяват.

Колко неща понасят пейките. Детски крачета, които стъпват по тях. Прегръдки на млади влюбени ... целувки и още нещо. Самотни въздишки. Умора на възрастни хора. Забързани души седнали да починат за малко. Просяци протегнали ръка за хорска доброта и съжаление. Замислени търсачи на щастие. Самота. Майки, почивайки за миг от отговорни действия по своите деца. Случайни минувачи вървейки за някъде. Място за почивка. Отпускане. Спомени. Надежди. Очи вперени в слънцето или звездите по небето. Проблеми. Приятелски приказки за миналото, настоящето и бъдещето. Попийнали креатури. И какво ли още не ...

А мечтите. Те се раждат навсякъде. Може и дори да се плъзгат по пейките. Но те не сядат на тях. Те са копнеж и реалност, илюзия и жажда за живот. Тласкат напред. Без тях сме загубени. Винаги са красиви. В тях има много романтика. Доброта. Желания. Без мечти сме загубени в нищото.

Ние хората мечтаем. Мечтаем и седнали на пейките. Представяме си. Изживяваме мечтите. Чакаме ги. Пазим ги в душите си. Заспиваме с тях и се будим. Вярваме. Те ни карат да се усмихваме. Да бързаме да хванем мига, който не сяда на пейките. На пейките остават само спомените по загубените мечти.

Но една пейка може да бъде мечта ... за двама, които, дори и да не присъстват, са заедно и посрещат едноврeменно изгревите и залезите мислено. И тогава такава пейка може да събере цялата топлина на най-хубавата мечта, нищо че е празна – тя само изглежда така ... а колко топлина е събрала и тази топлина няма да я подпали, за да не изгори и мечтата по нея.

Ето я ...
http://www.halkidiki-hotel-guide.com/bg/sithonia/gerakini/