 |    Под стъпките ми нищото се рони Отдавна изоставен е града
след най-последния апокалипсис.
Колите са черупки от метал
а хората... от хиляди години липсват.
И е смълчано сякаш след война.
Водата е пресъхнала в чешмите
Прозорците страхът е заковал.
По дворовете се въргалят дрипи.
По пътищата - сламени валма
танцуват под прокапали балкони,
край счупени витрини се тълпят,
поспират пред табелките "Затворено"
Разбърканите срички "та-мо-са",
отнякъде в нозете ми съборени,
в останките от вестник шумолят...
На ъгъла на храма някой моли се.
Край праговете лъхва хладина,
със мириса на дълго съхнещ корен.
На ъгъла на храма някой моли се.
Под робата му - страшна тишина.
И сякаш ме зове безплътен глас
в далечните прохлади на простора,
но улиците нямат имена,
но улиците здраво са затворени
към ъгъла на срутения храм
към ъгъла, където спи умората,
а през деня проплаква лудостта,
(където невъзможно е да има хора !)
там някой, със качулка на поклонник,
със страшнотиха роба на монах,
най-чистата сълза за мен проля...
Стените на света ми се зарониха.
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Под стъпките ми нищото се рони" | Вход | 18 коментара (39 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.08.2011 @ 23:07:43
(Профил | Изпрати бележка) | аз ей тука си ги събирам в една кутийка за комплименти, да знаеш ;)
(да.. или тихострашно:) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от Omaia на 18.08.2011 @ 16:58:18
(Профил | Изпрати бележка) | | Успяла си да създадеш усещане за тайнство, elsion. Хареса ми! |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.08.2011 @ 23:11:02
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Омая :)
|
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 18.08.2011 @ 18:44:41
(Профил | Изпрати бележка) | Заплака Тя, заплака То, заплака Той...
Но само тишината им приглася.
Очаквах от сълзите им порой,
а на паважа се посипа пясък...
Това е само коментар, elsion. Стихът ти е прекрасен! :) , :)
Просто това *дочувах*, докато четях. Незнам защо... :) , :) , :)
(макар и необвързано с написаното от теб... )
Много красива картина си нарисувала с думи!!!
;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))) |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 19.08.2011 @ 23:19:40
(Профил | Изпрати бележка) | и водата им се разсипа - пясък
а кръвта им застърга по вените
- режещи песъчинки...
(и аз дочувам разни работи ...;)
Благодаря :) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от desert_inrose на 18.08.2011 @ 19:17:58
(Профил | Изпрати бележка) | винаги съм мислила, че
лудостта вирее само там, където има хора
/и поразяващият реализъм в редовете ти тук
ми го припомня/
нека плаче - гладна е, заради тези разбъркани срички... |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.08.2011 @ 12:57:17
(Профил | Изпрати бележка) | | с надеждата да бъде нахранена ... :) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от chergligan на 18.08.2011 @ 21:19:12
(Профил | Изпрати бележка) http://chergligan.blog.bg | Към ъгъла на срутения храм
и аз присядам със качулка на поклонник...
Болезнено и сладко ме докосват твоите
стихове, Elsion. |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 20.08.2011 @ 12:58:15
(Профил | Изпрати бележка) | Не подозирах :)
Благодаря ти. |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от arkoudaki на 18.08.2011 @ 21:40:39
(Профил | Изпрати бележка) | Чудесно!
Поздрави! |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 18.08.2011 @ 22:50:58
(Профил | Изпрати бележка) | Видях ги как се ронят тия стени..
Как хубаво си се изтипосала на финала - като част от цялата картина на опустошението, която майсторски си нарисувала. Много хубаво пишеш, Елси!:) |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.08.2011 @ 08:18:03
(Профил | Изпрати бележка) | Част от картината, да... или обратното - мястото, където тя се намира, кой знае.
Благодаря, Влади:) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от zebaitel на 19.08.2011 @ 08:08:25
(Профил | Изпрати бележка) | | Картина на всемирната самота! Може да ти прогори душата! Браво ти, Елси! |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.08.2011 @ 08:22:11
(Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш онова изтърканото - че може и сред хора да си, но пак да си сам. Но хората поне създават илюзията, че не си.
:) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 19.08.2011 @ 14:56:27
(Профил | Изпрати бележка) | Елси, пишеш великолепно! Удоволствие е да те чета!
Аплодирам те, мила! |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от sineva на 19.08.2011 @ 22:47:17
(Профил | Изпрати бележка) | Много, много ХАРЕСАХ!!!
Поздрав, Ел!:) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.08.2011 @ 08:35:21
(Профил | Изпрати бележка) | примесен с дъх на подземия...
пълни със шепот от камъни,
и без капчица влага
:) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от mariq-desislava на 20.08.2011 @ 11:29:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Твоята тишина сякаш има вопиюща нужда от озвучаване, ама понеже е скромна, само тихичко ми го прошепна на уше.:) |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.08.2011 @ 08:41:23
(Профил | Изпрати бележка) | | Кой може да я разбере нея... На мен нищо не ми казва :) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от ruslina на 20.08.2011 @ 15:05:58
(Профил | Изпрати бележка) | Лелееее!!!...
Преведе ме през следапокалиптичната пустош на една душа...и съзрях надеждата в мистерията на една смирена молитва...
Безупречна поезия и картинност с аромат и звук...
Поклон! :) |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.08.2011 @ 08:46:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че си изминала този нерадостен път с мен през стиха. Храмът, дори разрушен, си струва посещението, защото не стените му го правят храм ... :)
Само не съм свикнала на това с поклоните :)) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от doktora на 21.08.2011 @ 10:31:09
(Профил | Изпрати бележка) | | просто нямам думи, елсион... |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 21.08.2011 @ 22:56:09
(Профил | Изпрати бележка) | значи си усетил
благодаря ти :) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от ATOM на 26.08.2011 @ 22:41:06
(Профил | Изпрати бележка) | уфффф
живее ме това |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.08.2011 @ 12:48:01
(Профил | Изпрати бележка) | | и това е хубаво или лошо ? |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от DianaStefanova на 13.12.2011 @ 05:29:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Тук всички думи са излишни... невероятно хубаво пишеш... Благодаря ти! |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 15.12.2011 @ 21:28:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря, Диана :) |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 26.04.2016 @ 19:06:50
(Профил | Изпрати бележка) | Ужасно е хубаво! Във всички смисли на ужасното! Толкова ярко си го представих, че чух стъпките си и ми се прииска да съм там, да вдишам разпенената та-мо-са и си придърпвайки ниско над лицето си качулката си да започна да се роня... Много Инсмут има тук... Тоя град на брега на море ли е? Защото и това ми се привидя:
Разкъсани плющят от вихъра платната
на лодката, която мразеше морето.
С разкъсано сърце пищи на брега жената
на която всичко любимо ѝ беше отнето... |
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.04.2016 @ 00:53:24
(Профил | Изпрати бележка) | радвам се за ярката представа :))
море няма, поне аз си го представях като свят, превърнал се в безводна пустиня; там сълзата е единствената вода може би...
но пък морско-корабният е другият ми болен мотив, след пустините, прокъсаните платна и обърнатите кораби, и очакването... |
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 27.04.2016 @ 01:03:02
(Профил | Изпрати бележка) | В пустинята, лишена от оазиси
като мираж пред мен се появи.
Пресипнало прошепнах - Ти вода ли си?
и с очите ти кафяви се напих....
|
]
Re: Под стъпките ми нищото се рони
от elsion (negesta@gmail.com) на 27.04.2016 @ 17:11:58
(Профил | Изпрати бележка) | :)
... пристъпвам сред трептящите моргани
докато ме убива бавно жаждата
и там, с почти угаснало съзнание,
дочувам глас ... реален ли, мираж ли? |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 14144
Онлайн са:
Анонимни: 461
ХуЛитери: 5
Всичко: 466
Онлайн сега:
