автор: vanilin

Живея нощем, леко дишам,
а през деня, сред сън, съм сам...
Аз търся тона под клавиша,
ръждясал в дневния ви храм...

Трептене нощно щом ме парне,
улавям всяка честота
и сред препятствия коварни,
премерил риска, пак летя...

И все се взирам към звездите,
които гледат тъжно вас,
че все по-трудно ще приспите
стремежа към пари и власт...

И във живота си – тъй кратък,
не мога да ви разбера:
какво не ви харесва в мрака
на топлата ви пещера?!...