Рече Бог: да бъде светлина...” – Битие 1:3
Светлината- обожествявана от незапомнени времена. Синоним на доброто и антипод на злото. Случаен ли е духовният стремеж на човека към просветление?
Светлината е животрептящия извор за нашето тяло и его.
Защо търсим светлината? Затворени в пещерите на бетонните си жилища и изкуствено осветление, ние забравяме, че сме част от природата и се подчиняваме на нейните закони.
Фотоните на светлината проникват неуловимо в нас чрез храната, водата и въздуха, но също и през акупунктурните точки на кожата.
Те циркулират в акупунктурните меридиани и достигат до живата клетка. Ето защо: „...и животът бе светлина на човеците”-Йоан 1.4
Ние сме изтъкани от светлина, която тече по сложната енергийна мрежа на нашето тяло.
Най-накрая фотоните достигат до епифизата на мозъка и се произвежда „хормонът на щастието”- серотонин.
През нощта и зимата епифизата произвежда мелатонин.
Светлина и тъмнина, добро и зло, просветление и мракобесие-защо е така?
Енергийната мрежа на човека се отнася не само за неговото тяло, но и за ефирните му тела и дух. Ето защо Йоан казва: „Истинската светлина, която осветлява всеки човек...”- 1.9
Цивилизацията ни като че ли се люшка във вековете между светлината и тъмнината. Духовен напредък се редува със разруха и варварство.
Разрушена е Вавилонската кула, пиктите нападат Египет, пада Римската империя.
И въпреки това, доброто и светлото винаги си е намирало път и кълновете отново са избуявали. След Тъмните векове блясва Възраждането с велики умове като Леонардо да Винчи, Микеланджело, Коперник, Галилей и др.
С термина просветление ние свързваме светлината с нашия дух.
Йоан 12.36- „ Вервайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината...” Какво значи това?
Вълшебните фотони укрепват не само тялото, но стимулират духа.
Те буквално бомбардират епифизата и я приучават да произвежда ДМТ- диметилтриптамин, нужен за духовните практики на медитация /молитва/.
Неслучайно и центровете, намиращи се в дясната мозъчна инсула са наречени творчески, креативни. Те участвуват активно в променено състояние на съзнанието.
Но какво е творчеството, ако не именно такова състояние на духа? Специален момент , който ни свързва с Божественото? Не е ли това пътят на духа към просветлението, към животрептящата истина на Отца, окъпана в светлината?...
(50) Исус каза, "Ако ви попитат: Откъде идвате?, кажете им: Ние идем от светлината... И ако ви кажат: Кои сте?, кажете: Ние сме нейни синове..."- евангелие на Тома.