автор: maistora

Продъни се сводът небесен,
сълзите му бризът избърса.
Денят се прегърби, посърнал.
Баладата пак се понесе –

мелодия стара, известна.
Скалите край Яйла прегърна
последният лъч и набързо
дъгата трицветна изчезна.

Хипари празнуват Джулая…
Допирам хармоника с устни
и изгрева жадно предвкусвам.

Очаквам, взор вперил в безкрая,
до огън на пясъчна дюна
лъчите брега да целунат…