Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 377
ХуЛитери: 4
Всичко: 381

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: stanina
:: rajsun
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПролетни клади
раздел: Поезия
автор: yotovava

Беше пролет. Сред пъстрия цветен килим
луната разпусна сатенени плитки.
И косачът ме викна среднощ да косим
самодивска трева, оттатък върбите.

Той не ме и погледна, не попита дори
как страха си от тъмно успях да преглътна
и последвах го вдън тилилейски гори,
и преминах реката тревожна и мътна.

Подир него вървях, нищех троскот и дреб,
ококорена в мрака – изплашено птиче.
И кънтеше смълчаното нощно дере,
а вятърът скритом мълвеше поличби.

После спряхме внезапно. И замлъкна нощта.
Придошла на талази, водата мълчана
раздели се на две и по нишка бръшлян
ни отведе до тайната ведска поляна.

И кълвачи луната омрежиха с вик,
а иглите им остри, с конци от коприна,
намотана в сребристо-зелен ибришим,
разляха светулки в бродерия фина.

В миг светът се обърна нагоре с крака,
пропищя куцо пиле, биха тревога
сови над нас. На оброчище там
една самодива разкъса хорото.

Тя с пръст го повика и прошепна – Ела,
да се слеем със звездния прилив на здрача.
Прегърни ме – отколе това си копнял!
Тази нощ е за двама ни само, косачо!

Ще се сливаме бавно, ще бъдем мъгла,
над врящо котле мимолетната пара,
Само мой си и твоя съм само сега
без клетви за вярност, даже без вяра...

...Щом гръмне петелът, зад отсрещния хълм
задъхан ще скочи на слънцето атът...
Дотогава люби ме! – до първия лъч,
след който завинаги въглен да стана...

Хряс! Присветна косата със змийски език
и захапа нощта, безпощадна и бясна,
бездиханни се срутваха сънни треви.
И без милост дойде мигът да порасна.

И да видя в очите на първия мъж
как страстта му прежуря от огън и слаб
той огъна снага и попи като дъжд
в изтънялата сянка на онзи косач.


Публикувано от Administrator на 15.08.2011 @ 23:53:17 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Снежинка на конци
автор: elsion
329 четения | оценка няма

показвания 28059
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Пролетни клади" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Пролетни клади
от rajsun на 16.08.2011 @ 09:06:28
(Профил | Изпрати бележка)
:)))


Re: Пролетни клади
от yotovava на 02.05.2012 @ 08:35:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, Райсън :)

]


Re: Пролетни клади
от doktora на 16.08.2011 @ 13:11:26
(Профил | Изпрати бележка)
...
!!
:)
Никос;)


Re: Пролетни клади
от yotovava на 02.05.2012 @ 08:35:30
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти :)

]