автор: desert_inrose

Говори се, червеното е тайна за страстта:
как спасително от нея сме родени
и как в съда смесителен кръвта
телата ни пулсиращо изпълва – да живеят.

Втора тайна е преливащият изгрев
в плоскостта между земя и хоризонт –
как нощта покорно плаща си прибира
нов ден да покълне семе за живот...

Жар-огън златни пламъци разстила,
бди над нас и в тайнство ни обрича –
да търсим вън и вътре мъдрост скрита:
защо са сладостта и непокорството на дните.

Живително затварят дъхави треви
в зелена тайна слънчеви проекции
за крехкия ни поглед – да заспи
и в уют, същински сън да закопнее:

Да възнесе в небесните простори
цялата ни бъдност към безкрая
и небето в нас без глас да заговори
за посвещение.., но в тайнството на вятъра.

Така да продължим в небесното възходство
към индиговата тайна на вселената…
Недостижимост е за земното ни робство,
събудила в съня ни нощен мрежите.

Казват, виолетова тъга таи дълбока
тайна – там по скалист и трънен път се стигало...
Този път била самата – седма – болка
от дълбините на човешко неразбиране.

Където виолет и пурпур се прелеят,
отново, казват, идва време за начало...

А тъгата, към отвъднебесното разстелена,
се разтваряла в небето ни завинаги – до бяло...

музика