автор: bojenski

Да ми замеси мама хляб.
Да го замеси с тревога и надежда.
Да сложи вътре
вместо сол сълза,
която през душата си прецежда.
Да ми замеси с обич мама хляб.
Тесто да гали в нощвата,
тъй както гали своите деца
и всичко крехко по земята.
С търпение да чака края на процеса,
когато силата в тестото се надига
и точно да прелее,
пъхайки го в пещта
с усмивка радостна
към мене поглед вдига.
Да ми замеси с обич мама хляб,
със свойта обич извисила сетивата.
Най-ценната подправка обичта
живота ми подслажда на земята.