автор: azz

Небето е задраскало очите си
пропуснати в проекти за сънуване,
а синьото не омагьосва никого.
Като тропоска върху хоризонта
взривят устните ни супернови,
натрупани по пръстите скрижали
и всичките бемоли по лицето ти
прозрачни са, окъпани желания,
две колена, разтворени до пръсване,
преписват устните шедьовърно,
обточени от гладки, тънки погледи.
Иглите май виреят върху кожата
(там празно място имат само думите).
Езикът ти е пъргава вакханка…
и рохкава е тежката завивка
опънала цвета си по земята,
а дрехите върху… извън… отгоре…
са дрезгавата същност на живота.