Тя по утринни улици
си разхожда мечтите,
на лицето с браздулици
от сълзи във очите.
Тя не е ни самотница,
нито бедна клошарка.
По душа е сиротница,
скита често из парка…
Разговаря със птиците.
Тя е тихата луда -
поглед впила във жиците,
търси свойта заблуда.
И общува си с мислите –
те не ù опонират –
само тихо разлистват я,
ромонливо напират…
Отминават я снобите
и я гледат с почуда…
Тя по своята орбита
все лети – пеперуда…
14.08.2011 г.