автор: ipsidixit

Един момент краси нощта -
момент блажен, преди сълзата
да се процеди в съня ти
с образи покойни.

Тогава - капчици мечти
се простират в самотата,
а картини от живота
чезнат безразборно.

Безвремие за хлад мениш
под топлите завивки.
Не искаш, искаш да заспиш
към сънища с усмивка.

И гледаш към таван-тъма
под сънени клепачи;
забравяш болка и тъга -
понасяш се към здрача.