автор: vitaniq

Зеленото око сънува студ
и умираща Коледа,
която се гърчи сред сенките.
Сънува скреж,
брадясал като плъх
и река от мъгла,
в която се давят оттенъци.

Навън е нощ
и в точно тази нощ
се среща с всичките си демони.

Дървото му тежи...

Узрелите му длани
са труден повод,
да не ги намрази
и да прекрачи
пряко през пътеката,
в която оцелява сред тревите,
намачкани от стъпки, и тела, и похот
едната му причина
да се връща,
по-крехка от стебло на цвете...,

а липсващият бряг го приютява.

Дори не мисли за абсурда
на тази, същата картина.

Страхува се, единствено,
че планината,
която се не виждаше в съня му
ще е далече
и когато се събуди.
Може би от грешната страна
с крило на птица, счупено след път

загубеното рамо за утеха

и някой, който ще му сложи
връв ...