автор: Solara

Две пеперуди нереално жълти
кръстосват с бяг съня ми
А аз ги следвам неотлъчно
по прашни пътища изронени
с нозете изранено боси
Потрепват в маранята недогонени
проблясващи криле от кадифе

Две пеперуди ярко жълти
потъват в земната утроба
Стопяват се във мрака пещерен
А аз ги търся със очи затворени
По кожата ми гола плачат сталактити
Пристъпвам бавно в езерото хладно
прегръщайки го ледено любовно

Сребристи рибки стрелкат се виновно
заплели се случайно във косите ми
И после в миг надежда изоставила
Събуждам се, проглеждам в тъмнината
Във обелиск от слънце златни пеперуди
се гонят все нагоре и нагоре, в светлината