автор: vitaniq

е после,
както винаги е после
презряло време
с голи птици по клоните
пред очите ми чужди
ранено врабче
подпира дъха си
и куцо си тръгва

а не е есен
и дори не е измислен
този тромав завършек на лятото
пред нечия топла
но чужда врата
след смеха на деца
играещи в локвите

а не е лято
никак не е лято
презряло време
с тези голи птици
по клоните
ръката ми
трескаво къса съня

прегръщам врабчето
и с него си тръгвам