автор: karmelitass

Пробуждам се от сляпата си мъчност.
Ръцете ми те дебнат, като хищници.
Оставаш ли? Да знаеш, стрелям точно,
след себе си оставям цвят на вишни.

Настръхна ли? Разбирам те напълно
и аз треперех, докато те мразех.
Достигнах до проклетото си дъно,
изплувах, но във грешна пазва.

Очаквах те към осем, подранил си!
С какво да те почерпя, люто вино?
Ръцете ми миришат на убиец.
Днес не ми е празник, но ще пия!

29.03.09