автор: dalla

Ти един си,
Обезателен и скръбен,

И красив си,
Ти си ми приятел.
И задръстваме метаболизма си
Със вино
Чак до сутринта.
Рухнаха
Дъждовните приклади,
Беззащитни пред внезапно
Младите
Ни ириси,
Осъмнахме
С крака
В поречието
на изсечени
в скалите
шумове.
И мирисът на
Ъгли,
Полудели в
Своята еднопосочност
Ни преследва
В онзи стар
Безумен проход,
Със покрит със изумруди
Скърцащ под,
Дето се забива
В босите ни стъпала.
Помниш ли?
Тъмна сган от двама-
Отток на черепа
На нашата реалност
Викахме смъртта
И нейните себеподобни.

Ние бяхме кръгове
И кръгло пълни
Със съмнение
И вяра
В края на въртенето си….