автор: darkterminal

Прогизва от пясък пустинята хладна
Изгарящи спомени - от прилив вълна
Играещо с дирите слънце по пладне
Отгръща ни страници покрити с мъгла

Безводно напираща в жадните вени
Из въздуха сееща сух аромат
Рисува ни образи по дюните древни
Изникнали маври с лица от булат

Безвременна, лакома, сурова и чиста
Пресипнало грачи от нейде сокол
Скалите са нейните храсти разлистени
А пясъкът - сипана в раните сол

Намирам я, спирам и в центъра сядам
Заравям ръцете си в пясъка чист
През пръстите мои от струя по-истинска
На талази изтича потока златист