автор: secret_rose

Тази вечер така са смълчани липите на гарата
сякаш чакат в примрака Септември врата да отвори.
Пожълтелите рано пътеки отвеждат ми лятото
и отрано пустеят в душата ми ширните двори.

Под асмата на тате раздумката гони щурчета,
всяка чаша другарско вино под земята напява,
а над мрамора мамин Септемрви люлее дърветата
и с листенца от есенно злато в деня ми пристава.

Колко свиден си, миг преди стъмване, летен любовнико,
с тази топла снага, устни-гроздове, медно отронени...
В песента ми затихващо свил сърчице на съдбовник
все така ще те помня, с ръце от любов ще те помня...