Ти си огън и гъвкави пламъци
Ближат твоите черни нозе.
Превзел си кървави замъци.
Колко пленници взе?
Колко пъти целува робините
По устите, подути от плач,
Сред белия танц на делфините,
Сред морето,под синия здрач?
И летеше ли див твоят кораб
Като хищник- зъл, устремен,
Срещу нощната черна утроба,
Срещу неродения ден?
Ти си огън, но аз съм студена.
Не си срещал лед досега.
Душиш дебнещо около мене
Като вълк след топла следа.
Но напразно развяваш дръзко
Пламенните си коси!
Сто пъти огънят да възкръсне,
Сто пъти ледът го гаси!