автор: rudin

Година мина... Твоят камък
все по-красив е и блести.
Ту заприличва ми на пламък,
ту на сърце, що в мен тупти.

Стените му полирам с нежност,
характерът – с кристална твърд;
дошъл от морската безбрежност,
напомня ми за твойта гръд.

Уханието твое носи,
аз вдишвам чуден аромат
и всеки път по сто въпроса
в умът ми беден се роят.

Така съм свикнал вече с него,
че мисля си, ей тъй, веднъж,
ако решиш, за мойто его,
след някой топъл, летен дъжд,

във ролята на този камък
да влезеш тук и моя мир
да стоплиш със вълшебен пламък
и се превърнем в дим подир.