Сенки, тайнствено в съня,
прокрадват се във тъмна стая.
Обречена на тишина
душата вдишва призрачна омая.
На пресекулки
малки части от деня,
принадлежат ми,
в музикалната кутия, в края.
Мелодия, подхваната
незнайно откога
понася ме отново
към безкрая.