автор: hriska94

Любов,любов,любов,
абсолютно от всякъде и по всяко време чуваме или виждаме нещо за нея,че понякога направо ти втръсва! Думи,изречени от влюбени хора или от хора с разбити сърца,от хора с платонична или несподелена любов,но и от хора,които все пак знаят малко или много за нея.За любовта има най различни хипотези,мнения и предположения-пеперудите в стомаха,притеснението когато го/я видиш,мисълта за него/нея,която не напуска ума ти нито за миг и т.н.,всички сме чували характерните симптоми,но дали всички са ги изпитвали или само така казват? Тези,които са минали през тези усещания след време започват да се чудят-защо я има любовта,да прави човек щастлив или нещастен?Защо на някои хора им е толкова лесно да кажат "обичам те"?-може би защото те наистина не могат да оценят тези думи или пък , за да направят други хора щастливи,но тогава дали самите те са такива? Думите звучат най-силно и са най-истински изречени за най-специалния човек в сърцето ти-този,за когото всяка една буква е изпълнена с любов,този заради когото си готов да се промениш,макар и да не е редно,този заради когото си измисляш причина да излезеш и да видиш дори и само за едно "здрасти". Защо обаче винаги търсим любовта във всеки друг,но не и в човека пред себе си? Може би понякога е достатъчно да се вгледаме малко по-внимателно в хората около нас,защото там може да има някой,който има чувства към теб,за които ти дори не подозираш или на който му е достатъчно просто да го допуснеш малко по-близо до себе си,защото знае ли човек, иначе може да изпуснем шанса си да опознаем тайните на това необикновено явление-любовта.