на края седнал
на житейската трапеза
потънал в стружките
от мисли недодялани
във шепа стиснал тежкия обол
предназначен да бъде даден
за дребната услуга на Харон
с ръка пиянски неуверена
забърсвам челото от спомени събрани
тъй сякаш друг живял е тоз живот
и ставам без дори да се сбогувам
сляп зрител на божествена игра