автор: Silver Wolfess

"Ще изсветлеят миглите на лятото "
Илко Илиев

И изсветляват миглите на лятото.
Душата му узрява като диня.
Налива сок,
пращи,
лепи от сладост,
а с всеки пукот малко си отива.
И с всеки пукот малко натежава
от люшнати бедра,
ръце за сбогом,
думи.
Помахват му.
След тях – перон и гара.
И жаждата…
А устните му – сухи.
Единствен верен – щрайхът на щурците –
опъва нощем лък –
без дом аркашки.
С любов го хранят…
Те са Божем сити.
Не искат и не пеят листопади.
Дори не споменават сенокоса
и как е страшна после тишината.
В нестроен ред в тревите ръсват ноти –
да любят,
да долюбят,
да изплачат.
Тревожна птица –
лятото си тръгва.
Тънее в мараня на рижо пладне.
И става бряг.
Със единашка стъпка
светличета за влюбени запалва.

27.07.2011