автор: daro

Не зная
небе ли си,
земя ли си...
нито дори,
колко ново си,
колко нова си,
но някак усетих
змийчето от мълния
как усука антената –
„...ела с мен.”
И така ми настъпи петата,
че ежедневните джапанки
изръкопляскаха.
Лятото изтрещя!
Петуниите на стар грамофон
зациклиха плочата –
върви...върви...върви...

Аз отдавна към тебе съм тръгнал.
Не виждаш ли,
колко вече съм мръднал?!