автор: barona_36

... че гибел носи всеотдайността....Ал. Геров


И с безмълвни устни, целуни ме.
Кой ти иска клетви, залив общ?
И додето шепна твойто име,
виж как уж една безкрайна нощ...

...със крила на прилеп страшно ляга
върху нас и земния атлас
и до утре ще е пръст и влага...
Затова с отломките от страст...

целуни ме с болка, с гняв и ярост,
устните ми разрани до кръв.
Късно е със теб да чакам старост,
късно е и друг да бъде пръв...

...пръв да къса пролетна тинтява
и венци да сплита след това,
че и въздухът се олюлява
с лепкав дъх на стъпкана трева.

Нека пак и пак да се изгубим
в дебрите на тези две тела -
няма цяла вечност да сме влюбени...
Виж по-малко трезва или зла...

...тази обич просто си отива
със плача на птичите ята
и за миг в целувката горчива
може да намери пристан тя.

И не вярвай, че една и съща
ще възкръсне даже и след век.
Виж как лесно времето превръща
често пъти виното в оцет.

Как се сриват идоли и мостове...,
Но нали от памтивека знам:
всяка всеотдайност гибел носи,
и от този свят си тръгваш сам...