Какви ли ветрове ме вяха
и развяваха косите ми мъртвешки,
и кой ли върна сетивата ми човешки,
и оживя във мен кръвта?!
Облякоха се костите ми тежки във плътта
и върнах се от мястото,
достойно за десети кръг на ада,
където някой горко плаче,
друг се киска,трети стене -страда,
четвъртият душа продава,
и се готви вече Сатана във бяло
в носилка-люлка да го залюлее,
и захвърли в оребреното легло-корито
на отделението ,,Патологоанатомия".
Мястото на маниаци и убийци,
наркоманно-цветни страсти
и събиращи душите си шизофреници,
замръзнали във времето олигофрени,
завързани с каишите на бунт делир алкохолици,
и чакащи със страст животни, луди от содомия.
Мястото, отречено дори от Господ,
където плаче смееща се злоба,
а смеейки се , дебне някоя прокоба;
жал в ушите писка,
и смърт цигарата ти с тебе да изпуши иска,
а на десет метра чака нова среща,
зяпа те с очи-прозорци
и свещи пали през нощта
болничната ,,Патологоанатомия".