Когато туй небе се оттече
когато слънцето изгони маранята
когато порива на чайка привлече
на пяната прибоя и вълната.
Когато в лятото на нашта младост свята
изгрее саблезъбата луна
Тогава, нейде там на край брега
във хлада сребърен на лунната пътека
изпели песните, изпили лятна сласт
и вятъра на лятната ни власт
ще ни приготви бавно за нощта
на есента и ще отнеме звучния ни глас.