автор: liulina

Отхапвам от плътта на земята,
отпивам глътка ужасена кръв
и вече ставам гроб за живота,
заради общата ни пъпна връв.
Ти още си микрон от клетки,
немислеща и бездуховна,
а законите природни са завети,
за всеки дом или утроба тленна...
Грешна съм,че те отхапах ябълко,
че прекрачих забранения праг,
затова в болка тялото ми крета
и ще се роди с вик човекът пак...
Вълчица е душата, която глозга,
до последно кокала на времето,
щом свърши ще застине в поза,
паметна в окото на поколението.
Прекланям се пред твоята мощ,
природо, родила толкова живот,
ще създаваш и след мене още,
докато завърши цикълът на твоя ход...