автор: iam

Четем чужди стихове за друг написани,
и търсим приликата с нас.
Изпиваме с надежда всяка дума тъй сякаш са написани за нас!
Какво ли търсим?
Може би разбиране.
А може би очакваме все пак
от другиго в рими да разкаже
за чувствата бушуващи в нас.
Намира всеки думите, които
написани за него сякаш в този миг,
но знаеш ли заблуда за душата
са стихове написани за друг.
Четейки всички коментари
изглежда сякаш сме един човек,
но знаем туй заблуда е приета
тъй доброволно в тоз момент от нас.
Душа различна всеки носи
изпълнена с чувства към света
да полетят Вий помогнете
на чувствата заключени от нас.
Кажете как се чувствате,
защо родени сте на таз земя,
сърцата свои отворете
и дайте свобода на Вашата душа.
Това, което ни обединява
е жаждата за красота, любов и сбъднати мечти,
но иначе различни сме и знаем
по пътя на съдбата всеки трябва да върви.
Е хайде, ние да открием,
защо сме тук, каква е нашата съдба?
Огледай се и виж къде си,
кои са хората край теб,
защото те са нашата вселена
и нашата съдба са те!
Защото те са тез, които могат
да сътворят безкрайни чудеса за нашите дни,
но трябва с обич да погледнем
и ние в техните души!
Разбира се, те също трябва да открият
човека в нас, жадуващ топлина
тогава заедно ние ще открием,
защо сме тук, каква е нашата съдба…
И полетели чувствата в сърцата
ще окрилят животът ни на таз земя
тогава жаждата ще е задоволена
със смелост ще погледнем ние света.
И заедно ще сътворим чудесата,
които чакаме за нас
с много доброта ще стоплим
денят на другият до нас.
И ще получим знака на съдбата
очакван толкова от нас,
че пълни с обич са сърцата,
обичаме, обичат ни и нас!
Тогава писаните стихове за други
ще претворим в ежедневието ние.
Ще сбъднем съкровените копнежи на душата
живота ще осмислим ние!
Сравнена с нас по-умна е съдбата
забравяме понякога това.
Тя всячески опитва да ни каже
-За да получиш, трябва да дадеш...