автор: _katerina_

Слънцето палаво надничаше през завесите на спалнята и лъчите му весело играеха върху лицето на Елена.Днес тя имаше почивен ден и й се искаше да се излежава до късно.Стана,направи си силно ароматно кафе и седна на терасата.Вдишваше утринния бриз и се наслаждаваше на спокойствието.
Сърцето й вече трепкаше в очакване Той дали ще се обади.Телефонът звънна-
-Здравей Мимка ,как си?-беше приятелката й Мария.-Нещо не можах добре да спя.Нали ти разказах за онзи сън.Да,пак същия сън сънувах.Ти как си ?Дали ми е звънял?Не още,но много се надявам.Да, ами добре Мимка,ще се видим утре.Чао миличка.
Елена беше медицинска сестра в една голяма болница.Родителите й бяха бедни и болни хора и тя се грижеше за тях.Почти нямаше свободно време,а от това страдаше и личния й живот,нямаше много приятели.
Преди няколко месеца в болницата постъпи на работа нов лекар,който в момента защитаваше дисертация.Очакваше се той да бъде новия шеф на клиниката.
Доктор Даниел Иванов беше от заможно семейство,няколко поколения лекари ,все светила в медицината.Хубавец,който навярно е разбил много женски сърца и тук продължи да ги разбива,вече му се носеше славата на Дон Жуан.Имаше меден загар на кожата и смарагдови пленителни очи.Погледнеш ли в тях,потъваш като в дълбоко езеро.
С Елена се срещнаха на едно нощно дежурство.Беше безкрайно галантен,вежлив към пациентите и много грижовен.Непрестанно хвърляше палави погледи към чаровната медицинска сестра,а тя се правеше,че нищо не забелязва .Призори,към края на смяната,телефона в сестринската стая звънна.
-Красавице,би ли ми донесла листите на болните за наблюдение!-любезно помоли Иванов.
Елена беше отговорна в работата си,много съвестно изпълняваше своите задължения,защото осъзнаваше,че носи отговорност за човешки животи.Веднага взе необходимата документация и се запъти към лекарския кабинет.Почука на вратата,Доктор Иванов отвори,придърпа сестрата вътре в стаята и затвори.Хвърли листите на дългата маса и прегърна с две ръце красивата Елена.Погали бадемово-русите й къдрици,докосна нежно прасковеното й лице и се наведе да я целуне.
Елена се отскубна от схватката му и бързо напусна кабинета.
Тя беше чула за множеството му похождения и не искаше да се подвежда от ласките му.
От този момент той не преставаше да я отрупва с комплименти и галантности.Всеки път,когато Елена беше на дневно дежурство,получаваше букет червени рози от анонимен обожател,но се досещаше от кого са.Синьо-зелените очи на доктора не преставаха да я следват.Тогава започнаха и сънищата,почти всяка вечер сънуваше един и същи сън-облечена в червена рокля ,с червено наметало,яздеше дълго през обширни зелени поля.Накрая спираше на един хълм и наблюдаваше залеза над морето-най-красивия залез на света.
Елена харесваше доктор Иванов,защото беше много добър специалист и много добър с пациентите.Явно беше и много добър човек,само дето му бяха слаби ангелите спрямо жените.Мислеше си,че той навярно сменя жените като носни кърпички ,защото не е намерил тази,която търси-истинската.
Елена отиде на поредното нощно дежурство.Седна на бюрото в манипулационната да си запише какво най-важно има да свърши и в този момент дойде Иванов.Той беше дневна смяна и очакваше всеки момент колегата му да дойде да го смени.Седна от другата страна на бюрото срещу Елена.
-Как си?-попита я с широка усмивка и в същия момент крака му се плъзна по нейния крак под бюрото.
Елена беше скромна девойка,покрай грижите за родителите си нямаше голям опит в любовните лудории.Имаше една кратка връзка и от дълго време беше сама.Остана за миг вцепенена,разтрепери се ,но не искаше доктора да усети нейното безпокойство.
-Добре съм .Чудесно.Благодаря!-стана и излезе от стаята.Тръгна по стаите да си види пациентите.
В този момент дойде доктор Георгиев,който беше нощния дежурен .Не след дълго Иванов си тръгна.
След няколко дни Даниел Иванов и Елена бяха заедно дневна смяна.Правеха много манипулации заедно,сменяха превръзки,шегуваха се,смееха се.Елена се прибра с усмивка у дома.
Следващото дневно дежурство се очертаваше със спокоен следобед.Пациентите бяха в добро състояние и повечето се бяха отдали на сладка дрямка.Елена отиде до кафемашината на входа на клиниката,взе си едно кафе и тъкмо тръгна към сестринската стая се появи Иванов.
-Ела да ти покажа върху какво работя -отвори вратата на кабинета си и покани русокосата чаровница.
Сестрата тръгна бавно и несигурно ,но влезе в кабинета на доктора.
Той заключи моментално вратата и с едно движение събори всичко от бюрото на земята.Вдигна я с две ръце и я сложи на същото това бюро.Започна да я гали страстно и да я целува,като я оставяше без дъх.
Елена беше ошашавена,но се поддаде на изкушението.
След кратката ,но бурна любовна игра,тя си пооправи косата и престилката и се върна в отделението към задълженията си.Никой не бе забелязал краткото й отсъствие.
От този миг тя не спираше да мисли за Даниел.
Когато се видеха в клиниката си разменяха палави погледи и закачливи реплики.Започнаха да излизат заедно-на кафе,на сладолед,на кино.
И като че ли всеки допълваше другия,смееха се ,забавляваха се,дори танцуваха до преумора.
И в този ден Елена очакваше доктора да й се обади да се видят.Но през целият ден телелефона стоеше мълчаливо,единствено обаждането на Мария наруши тишината.
Майка й все я мъмреше-
-Какво си се помъкнала с този богаташки мамин син.Той точно тебе ли ще вземе-сиромашкото чедо?!Той ще си поиграе с тази, с онази ,ще си поживее ,пък накрая ще вземе някоя паралийка.
На следващият ден Елена беше втора смяна.В момента,в който влезе в манипулационната Иванов беше прегърнал една нейна колежка и й шепнеше нещо на ушенце.
Елена се извини и излезе от стаята.Опита се да запази спокойствие, но й се искаше да заплаче.Беше започнала да се влюбва в Даниел и сега,когато в обятията му беше друга жена,сърцето й страдаше.

(следва продължение)