автор: jonkata

„Синият балон – лети“ – трета картина

Бабо, побързай, защото Мари пуска балона да лети! – извика Джоди.

И защо да бързам, нали това трябва да стане, да пусне балона да полети, за да намери баща й и да го върне у дома.

Да де, но ти не си й написала какво да направи, какво да каже на балона и накъде да го изпрати – настояваше внучката.

Вярно е, не съм й казала, защото смятам да възложа тази задача на вас с Тео.

Така ли?

Да, вие двамата ще напишете малко рзказче по тази картина и после ще го вмъкнем в третата приказка. Като казах третата приказка, се сетих, че не съм й измислила име, та затова вие трябва да свършите и тази работа.

Джоди отиде до прозореца и се загледа в почервенялото от залеза небе. Не каза нищо, не изрази протест дори с гримаса. В първия миг това очуди Баба Ези, но както самата тя каза във втората приказка, на човек му е дадено да чувства и да мисли, за да може да разбира другите хора. „Моето момиче прие да напише разказ твърде сериозно. Ако съм на прав път, вече е време да излети към къщата на Тео.“

Не беше на прав път, но пък се оказа на пътя на Дядо Драго все си гледа благо, съпругът й, който в този момент гледаше друго яче.

Ези, защо стърчиш така глупаво насред стаята на детето?

Тя не му отговри, което го смути, да не кажем, че направо го обърка. Погледът й беше застинал в долната половина на тялото му, където, помисли си дядото, не му е сега моментът да гледа, но на мястото на тази мисъл скоро се настани вярната, „видяла е тигана и черпака“ и започна да се обяснява.

Ези, ама аз, такова, за майтап, бе. Взех този тиган и черпака, за да ги чукам един в друг, та белким като вдигна врява и разбереш с какво я вдигам – дойдеш и ми сервираш вечеря.

Чукай, старче, чукай колкото ти нервите издържат и след това отиди в кухнята и си сипи сам ядене, защото днес персоналът от ресторанта има свободна вечер.

Не се засягай, бабо, не започвай с лошо. Не е хубаво така. Ела с мен, да си сипем и по чаша бира, пък да си разкажем неволите и страданията възпитателни.

Днес си нямам вземане-даване с неволята, нито са ми застрадали възпитателните мерки, тъкмо обратното. Джоди се съгласи да пише и ако наистина го направи, аз трябва да й помогна и ми е нужно време, за да се подготвя. Това е единствената причина да освободя кухненския персонал.

Сега я втасахме – възропта мъжът й – остава само и Джоди да се пощури по писането, сиреч един писач в къща не стига.

Скоро той схвана твърдото намерение на бабата да я свърши каквато я е намислила и без да вдига врява отиде в кухнята. За онова, което е правил там, авторката мълчи.

Бабо, готова съм.

С кое?

С приказката.

Ти не беше ли досега при Тео?

Не, бях в твоята стая. Намерих онази тетрадка, в която... – не се доизказа момичето, защото баба й скочи от стола и изтръгна листа от ръцете й.

А аз смятах да ти напиша план, по който да направиш разказа...
И баба Ези не се доизказа. Потъна в писанията на внучка си и единственият комуникативен белег бяха навлажнените й очи, които скоро прокапаха.


Бабо, аз не мога като теб, но както ти самата си ми казвала, мога като себе си. За първи път ми поставяш такава задача и не мога да ти откажа. Аз само се закачам с теб, като казвам, че приказките са измишльотини, а ти настояваш, не, художествена измислица са. Не мога да разбера всичко, което казваш, но мога да си измислям.

Балонът, който можеше да лети
Този следобед, Мари, героинята в бабината приказка, не легна да спи, както поръча майка й. Най-сетне й беше хрумнало как да изпрати писмо на баща си. Седна на бюрото и го написа. След това изпусна въздуха от балона, нави листчето на руло и го пъхна вътре. Наду отново балона, завърза го и излезе през прозореца. Отиде на брега на морето и пусна балона да полети. Вятъра бързо го грабна от ръцете й и тя извика след него, „Моля те, балонче, намери татко и му предай писмото ми“. Балонът спря, обърна се към нея и каза, „Обещавам, Мари, ще намеря баща ти и ще му предам писмото!“ След това тръгна с вятъра навътре в морето. Момиченцето го молеше с поглед, докато съвсем се скри.

Мари, на свобода ли го пусна? - попита някой.

Не, пуснах го със задача. Балонът ми обеща да намери татко. А ти защо си тук?

Да си поговорим, ако поискаш.

Ще се върна пак, но сега трябва да се прибера, излязох без да се обадя, а мама не трябва да разбира - каза Мари през рамо и се прибра у дома.

Чудесно е, момичето ми!

Добре, тогава го пооправи малко и го вмъкни в приказката.

Няма нищо за оправяне, малката ми, дори запетайките са си по местата. И ти и твоето разказче отдавна сте в приказката, а кой знае, може би и аз...