Паничка съм с мляко,
дъхаво и топло...
Котарачи стъпки...
твоята походка...
Още не си пробвал,
но с очи ме пиеш.
В очакване сладко,
лапичките триеш...
И се разтуптява
сърце белоснежно...
С муцунка докосваш
мойто ръбче нежно...
Бавно... по полека...
Котарак не чака.
Изпие ли всичко,
изчезва във мрака...