автор: veselinv

Ако в грохот на буря свирепа,
щом пороя раздира небето
и смразява светкавичен стон,
аз при тебе подиря подслон -
                                        бъди там.

И когато в поредната битка
ще се втурна, рискувайки всичко,
във тревожната нощ преди боя,
ми е нужна подкрепата твоя -
                                        бъди там.

Щом във нервния делничен ритъм
уморен, отегчен, апатичен,
да не хлътна във блатото само
е достатъчно твоето рамо -
                                        бъди там.

Не, не искам съратник в борбата.
Аз съм мъж – не ме плаши съдбата.
Пò е истински смисълът сякаш,
като знам, че си там и ме чакаш...
                             Затова бъди там.

А ако някога душата ти лека
се почувства самотна и крехка,
и потърси крила в любовта,
ще усетиш... Тогава ела.
                                 Аз ще съм там!