Всичките ми притежания са пътеките от слуз
оставени от напрегнатите охлюви по глезените.
Не си предмет на разочарование,
нито вещ от време на желание!
Разкаян бряг е северното ми море.
И красива смърт е някаква си смешка.
Желая те живот във мен сега,
с ръце от липси разпилени по брега...
Да те обгръщат възхитително и всякак
като жена – безутешната сълза от пясък!