автор: flowerpeace_21

Ти ме питаш какво е любов.
Боже мили, какво да ти кажа -
че е трела от птичия зов,
щом напролет трева се покаже;

че е жажда в две топли очи,
за които си Бог и Вселена;
че когато най-силно мълчи,
тя от грижа за теб е сломена;

че е клетва в най-тежкия миг
ако паднеш с душа премаляла,
пак за тези тревожни очи
да започваш света отначало;

че понякога само в сълза
можеш тази любов да отпиеш
и тогава откриваш дома,
в който с вик от студа да се скриеш?

Аз не зная какво е любов,
зная само - до нечие рамо
щом се питаш какво е любов,
значи нея отдавна я няма.