Даже времето още върви.
Даже будя се делнично рано.
И порязано лято кърви
от безцветната жега приспано.
Даже имам и стол, и бюро.
Залък, чаша вода. Вентилатор.
Но си мисля, че искам едно
тихо място да плисна тъгата.
Нямам право да плача за теб:
знаеш как е: деца. И колеги.
Но сърцето забавя под крепа си
своя ход от безцветната жега.
И огромната дупка расте:
празнотата със мене се храни.
Иззвъня телефон..
Чакам теб.
Но небето ми праща мълчание.