* посвещавам на tristessa
едно погалване с език
в което има кома и тотална ентропия
където червени гиганти крещят
на бели джуджета и пържат с очи
похотливи комети
и цялата скала от космически измерения
се разтапя в устата ми
за 2 секунди
в които описвам
целувката на временните любовници
2 секунди между
смъртта и макрокосмоса
между генезиса и 666
между планктона и философията
върху морското дъно
с вплетени пръсти
в общата им уста
живеят колибри
2 секунди временна близост
а сякаш погълнали хоризонтите
в които изчезват материци
и прецъфтяват галактики
в прегръдките на временните любовници
между времето и утопията
между похотта и отдаването
между хаоса и магмата
за тези 2 секунди
очите им поглъщат лакомо
последнате капка светлина
изцедена от вимето на смисъла
те не са вчера
не са и утре
те
те са
времени любовници
в 2 секунди
ТЕ СА ВЕЧНИ ЛЮБОВНИЦИ