автор: RonnieSlowhand

Понякога, когато се разхожда през Ситито, човек може да усети движението на пари като движението на океана. Могъща сила, която преминава през стените, целенасочена, сляпа, но обуздавана от алгоритми, сигнали, компютърна логика. Дъх на великан. Обичам да вървя през Ситито. Понякога се чувствам като риба, придвижваща се по сумрачно дъно; усещам вибрациите с тялото си. Движението. Елекричеството. Парите, парите, парите.
Когато бях по-млада, всичко това ме удивляваше, защото беше толкова абстрактно. И аз и други трейдъри като мен, милионери на по двайсет и четири и подивели от умора и жажда за (какво? Живот? Нещо да се случи? Пари? Не знам, но жажда) – та бяхме благодарни за алкохола, колите и кокаина, защото правеха тези страшни, нематериални пари някак веществени. Сега знам какво правя.
Преживяла съм Енрон, Леман Брадърс, срива на петролните деривати. Такива като мен не се затриват лесно. Няма да се учудя, ако банката, за която сега работя, изчезне (като Сал Опенхайм; кой помни сега какво стана със Сал Опенхайм?); познавам движението на въздуха, когато се срива кула от карти, виждала съм безшумната експлозия на безкрайни структури като кристал. И още съм тук.
Между другото, точно тук, под клуба, където сега седим, под креслата и дъските на пода, някога е текла река. Река Уолбрук, някога се е вливала в Темза. Сега я няма, била е запълнена, когато са строили гарата на Ливърпул Стрийт. Но понякога чувам водата на река Уолбрук, когато седя тук, младежо. Не ме е грижа дали ми вярвате.
Какъв всъщност искате да станете? Музикант, актьор? Писател?
Адвокат, Боже опази. Навремето си мислех, че човек може да завърши право и без да става жиголо, не ми се обиждайте. Предполагам, че времената са се променили. Глобална конкуренция и тъй нататък. Какво искате да специализирате? Човешки права? Тогава не трябва да се учудвате, че ви ебат, ако ми простите шегата.
Обичате ли работата си? Не правото, а сегашната си работа? Обичате ли жените? Телата им, лицата им? Не сте мислил за това? Тогава, простете ми, или сте отчаян, или сте сбъркал професията.
О, мисля, че има много достойнство в човек, който върши нещо добре. Каквото и да е то. Не се интересувам от морал, а от умения.
Дъщеря ми е на вашата възраст, знаете ли. Голямата. Също работи нещо с човешки права. Не знам как да й обясня, че единствените права, които съществуват, са онези, за които си се преборил, че повечето хора са родени жертви, че не можеш да помогнеш на никого, който не може да си помогне сам. Какво да правят хората, които са в убийствени ситуации, питате? Ако си в убийствена ситуация, убиваш. Толкова е просто.
Но въпреки това трябва да сте наистина запален по тези човешки права, за да вършите нещо, което не харесвате, в тяхно име. Защо не специализирате нещо, от което ще спечелите пари?
Не искате да си хабите живота. Искате да промените света. Искате работата ви да има смисъл.
Харесвате ми, все пак започнахте да хапете.
Защо си плащам за секса, питате? Забавен сте. Значи вместо на съблазняване ще си играем на „Истината или се осмеляваш”? Защо не, толкова рядко ми се отдава случай да говоря напълно честно, почти толкова рядко, колкото и да бъда съблазнявана. Само че за това ми трябва нещо по-силно, ако не възразявате. Не съм вземала кокаин, откакто бях на двадесет и пет. А и не ми понася вече.
Гарафа едномалцово, Алис, може ли? Знам, че искате лед, миличък, но все пак не сме варвари. Откъде сте, между другото? Наистина? Аз също. Отначало ви помислих за поляк, заради косата и очите. Много сте красив, между другото. Наистина много.
Не, момчето ми, не искам да минем на български. Не се чувствам сигурна на този език, не съм сигурна, че мога да кажа точно каквото мисля. Прекалено дълго съм била… Какво? Не емигрант, космополит. Гражданин на света.
Ето го и уискито – не го гълтайте така, моля ви, после ми трябвате във форма. Освен това е срамота, това питие е по-старо от вас, имайте малко уважение. Господи, цяла вечер чувам реката. Река Уолбрук, нали разбирате. Реката, която вече не съществува.
Та защо си плащам за секса. Защото харесвам секса, а иначе ще трябва да спя с разни шкембелии на моята възраст, които крадешком проверяват блекберитата си под масата, вместо да ме слушат какво говоря. А аз обичам да ме слушат, когато говоря. Не е задължително да ви е интересно, но трябва да ме слушате. Освен това обичам да се събуждам до нечие тяло, приятелско тяло. Обичам да ми масажират стъпалата. Обичам да целувам някой, който е наистина красив. А няма как да получа тези неща, ако не си плащам. За съжаление дори когато бях млада беше така, само че тогава нямах достатъчно пари, а особено нямах достатъчно самоувереност.
Защо не харесвате секса, впрочем? Побъркал сте се от шубе, че ще се наложи да спите с мен. Малко по-храбро, за Бога. Страхливостта ме потиска.
Никога не сте спал с жена? Че как досега сте поддържал кариерата? Възрастни богати мъже? По принцип ли предпочитате мъже? Не знаете?
Ще ме прощавате, но всичко това е адски смешно.
Съвсем не сте сигурен дали изобщо обичате секса? Че защо живеете тогава? За да променяте света? Направо ме е страх на какво ще заприлича света, ако наистина вземете, че го промените. Да, светът сега е несправедлив и безразличен, но поне има кръв в него. Живот.
Много често съм единственият човек, който танцува на партита. Дори когато съм с хора на възрастта на дъщеря ми. И тогава гледам тези хладни, наплашени хора, на половината на моите години, с техните учтиви и отвратени лица, и си мисля, че единствената ни грешка е, че отгледахме поколение от счетоводители, които нито могат да се засмеят, нито да се наебат като хората.
Да, прав сте, започнах да се напивам. Само че, ако още веднъж ми кажете да внимавам, няма да получите бакшиш.
Знам, че ще млъкнете, защото парите наистина ви трябват, а още не сте се научил да плюете на всичко. Няма и да се научите. Гордостта, ако я има, е вродена. Както и страстта към живота.
Знаете ли, съвсем ми се отщя да спя с вас. Не обичам физическата интимност със счетоводители, или с послушковци, които искат да спасяват света. Но въпреки това вероятно ще го направя, защото сте много красив. И защото съм много самотна, тази вечер.
Каква музика обичате да слушате? Хм. Звучи като беззъбо псевдо-инди. Трябва да слушате Иги Поп, или още по-добре Хендрикс, току-виж сте се научил на нещо.
Преди малко ви излъгах. Плащам си за секса, защото, понякога, когато се чукам, имам чувството, че може би няма да умра. Защото искам да живея. И това, което искам от вас, и което не можете да ми дадете, е сигурността, че няма да умра. И когато виждам колко малко стръв към живота имате, просто се вбесявам.
Да, момчето ми, рак. Няма да ви показвам белега сега, и без това ще го видите след малко. Но няма да умра от това, чувате ли? Няма да умра.
За Бога, недейте да ми съчувствате. Недейте да бъдете толкова добър. Не ми казвайте да се наплача. Мразя да плача.
Така, ще трябва да ми помогнете да вървя, защото съм много пияна. Съжалявате ли ме? Знам, че ме съжалявате, но няма значение. Съчувствие и съжаление, май това са двете неща, от които разбирате, а точно от тях нямам никаква нужда.
Чувате ли реката? Река Уолбрук? Да? Ако я чувате, значи има надежда.