автор: vasillazarov

Сградата на съвета всяка сутрин се изпълваше с мирис на кафе. Официално половин час след началото на работното време беше разрешено на гражданите да я посещават, по-точно, когато денят беше приемен. Този половин час беше предвиден за някаква подготовка, но мнозинството общински чиновници го посвещаваха на любимото си задължително сутрешно кафе.
Канцеларията на Даринка нямаше външни посетители, защото обслужваше счетоводството на Общината. Напоследък обаче имаше един присъстващ, който нямаше нищо общо както с Общината, така и с външните посетители. По-точно имаше лични сметки за уреждане с един от общинските шефове и следваше плана си с методично постоянство. Жеко беше постигнал забележителен напредък. Присъствието му в счетоводната общинска канцелария се бе превърнало в почти естествено явление. Близкото приятелство не само с Даринка, но и с много по-възрастната от нея Любка, беше неоспорим факт. Жеко все по-често успяваше да се класира навреме именно в този половин час, когато се пиеше утрешното кафе и работата по същество още не беше започнала.
Тази сутрин той се бе настанил на празното бюро, където обикновено сядаше напоследък, понеже столовете в стаята бяха само два, и бяха заети от дамите.
-Днес очаквам някой да ме почерпи с пържени картофки - занасяше се Жеко с Даринка, като гледаше чувал с картофи, който беше цъфнал до бюрото на момичето или предишния ден в края на деня, или много рано тази сутрин през времето, когато той е отсъствал тук.
-Еми очаквай си - изсмя се Даринка.
-Жеко, абе какви сте вие мъже, бе? - включи се Любка. - Вместо да ни поканиш на ресторант на пържени картофи, гледай го ти него!
-Ааа, Любе, ако ви заведа на ресторант, ще нося отговорност за теб. Я си представи, отидем на Боровец, хареса те някой англичанин и ти предложи да отидеш с него в Англия...
-Е! Какво? Отивам. Де късмет, де - смееше се Любка.
-Пошла е - клатеше скептично глава Даринка.
-Е за това става дума. Ти си рискова група. Като те заведа, после трябва да си те върна на Коце - произнесе Жеко уж сериозно, като към финала вложи тънкия си невинен глас.
-Ще ме изпрати с цветя и рози.
-Не, не, не е така. Коце е много сантиментален и романтичен. Ще ви кажа в каква ситуация съм го видял. Борис Трински иска да се пазари с Коце да му построи дворна тоалетна. А Коце казва: „Няма да ти я построя, защото, когато е студено жена ти ще отиде до тоалетната и като се върне премръзнала, ще иска да се гушне в теб, да я стоплиш, но ти си заспал и се втрисаш от нейния студ и я отблъскваш. Тогава жена ти ще се почувства отхвърлена. Ще поиска развод. Една външна тоалетна - един разбит брак. Затова няма да ти я построя.”
-Тоя моя, като го мързи да свърши някоя работа, вземе да философства. Построява я за един ден, носи парите вкъщи, и това е. Какво има да философства. Сега слага розови плочки на един хотел в Боровец. Били супер луксозни.
-Дари, трябва да ги видиш тези луксозни придобивки на Боровец. Пържени картофки и розови плочки - продължи със занасянето Жеко.
-Аз съм селско момиче, не разбирам от тези работи - отговори Даринка.
-А, селско момиче! С парфюм „Шанел” и „Нина Ричи”, облекло на манекенка, походка на принцеса, прическа...
-Прическа - ,,ела ме изяж” - допълни Любка и тримата прихнаха да се смеят.
В този момент в стаята влезе Попхристов. Усмивката му замръзна, като видя веселия купон, в който участваше разположилият се свойски върху бюрото Жеко.
-Месечното сведение готово ли е? - попита шефът.
-До обяд ще бъде готово, г-н Попхристов - отговори Любка.
-Искам го днес! - заповяда господинът и напусна стаята.
-Имам чувството, че Попхристов е най-свестният и принципен човек в цялата Община - каза Жеко, за да се застрахова от проблеми, свързани с него. Днес или най-късно утре, когато същият започне да убеждава Даринка какъв враг му е Жеко, Даринка трябваше да остане с впечатлението, че нещо не е наред в твърденията на Попхристов, че всичко е плод на неговата ревност.
-Не можем да се оплачем от него - каза Любка.
-Извинявам се, ще трябва да си тръгвам. Дари, мога да ти помогна с транспорт за картофите.
-Мой роднина ще ми помогне. Това че ми предложи, е достатъчно. Благодаря ти.
На излизане от съвета Жеко видя Иван Ничев. Времената бяха такива, че хората, занимаващи се с търговия имаха доста работа в общинската сграда, за да легитимират своята дейност.
-Жеко, браво на тебе, вече трети магазин за хранителни стоки отваряш. Ти ни удари всички в земята.
-Това е само началото – Жеко заклати заканително глава и се усмихна на шегата си.
-Хубаво е, че си отворил магазина до малата, но много рехаво го зареждаш. Да знаеш, че там наоколо няма нищо и ако го зареждаш сериозно, ще въртиш много голям оборот - посъветва го Ничев.
-Може да опитам, май имаш право - отговори Жеко и като се раздели с един от основните си конкуренти в града, се замисли за това предложение. Наистина зареждаше оскъдно този магазин. До вечерта всичко се продаваше и рафтовете оставаха полупразни. Продавачката няколко пъти му казваше, че поради недостатъчно стока връща доста клиенти.
Когато отиде в заведението си, новоназначеният снабдител разтоварваше закупената стока - основно месни и млечни продукти. Магазинът до заведението му беше открит от месец и правеше много добър оборот. Снабдителят беше авторитетен бивш майстор в една от текстилните фабрики. С Жеко се бяха договорили да ползва багажника на личния си автомобил. Жеко се разпореди да направи специално зареждане на магазина до махалата.
Към три часа Арнолд го извика на телефона. Жеко отиде в офисчето и вдигна слушалката:
-Моля…
-Жеко, извинявай, братовчед ми нямал възможност да ми откара картофите. Ще може ли да ми помогнеш, ако си свободен след пет часа, и ако все още имаш желание - чу гласа на Даринка.
-Дари, с най-голямо удоволствие.
Точно в пет часа Жеко беше в канцеларията на Даринка с най-сериозно изражение. Изчака я няколко минути да се приготви и взе чувала. Даринка предложи да държи от едната страна, но Жеко категорично отказа. През коридорите спира няколко пъти, и то не че се беше уморил, а за да го види случайно Попхристов, но нямаше този късмет. Все пак доста хора го видяха как прави услугата на Даринка и имаше голяма вероятност да стигне до неговите уши. Малкият град гъмжеше от най-дребни клюки. Когато натовари чувала в автомобила и се настаниха в него, Даринка го попита.
-Жеко, какво й става на Мара?
-В смисъл? - попита Жеко.
-От близо месец не ми говори, а преди няколко дена идва да ми се похвали как си я одрал с небръснатото си лице.
-Ха, ха, Маряна много често възприема силно желаното за действително - каза Жеко и си спомни с всичките му подробности за обстоятелствата, свързани с нежностите, довели до зачервяване на нежната кожа на Маряна.
-Какво ще правиш тази вечер? - попита го Даринка.
-Ела с мен и ще видиш - каза Жеко, който винаги на такъв въпрос и при подобни обстоятелства, даваше този отговор. Нямаше значение какво ще прави и къде ще бъде. С него винаги беше нестандартно интересно, а в повечето случаи - скандално по отношение на нравствените норми.
-Някой друг път. Тази вечер имам ангажимент.
Жеко се стараеше да ухажва Даринка съвсем сдържано и ненатрапчиво. От опит знаеше, че приятелството с момиче е по-устойчиво във времето, ако не прибързва или ако не дава никакви сигнали за интимност. Засега го устройваше да се мъкне около Даринка, за да гони целта си. Отначало я мислеше за повърхностна, но с времето установи, че всъщност момичето е добра душа. Дори претръпнал от пренаситеност към жените, почти безчувствен човек като него, взе да изпитва нещо като умиление към това момиче и се разнежваше в нейната компания.
Когато се разделиха, Жеко мина през магазините и събра оборота. После пое към заведението на автогарата, където напоследък се събираше тази част от комарджиите, които играеха покер. Често прекарваше вечерите си там. На малки залагания си позволяваше да губи, но когато залозите се вдигаха и имаше платежоспособни играчи не пропускаше. Вечерта беше една от тези, в която щеше да направи удар. Това стана някак случайно. След като играха около два часа, един от играчите, когото наричаха Шварца, поиска пари назаем от останалите, но рядко се случваше при подобни обстоятелства да се прави такава услуга. Тогава той предложи да продаде машина за демонтаж на гуми. Шварца притежаваше първата автомивка в града и беше закупил пълно оборудване за монтаж, демонтаж, лепене на гуми и машинно изправяне на алуминиеви джанти. Жеко прояви интерес и пожела да отскочат, за да види състоянието на машината. След като проигра придобитите от сделката пари, Шварца предложи последователно баланс - машината, компресора, а накрая и машината за изправяне на алуминиеви джанти. По принцип печелившите нямаха право да се отказват от играта. Края на играта можеха да обявят единствено губещите. Така те имаха шанса да си върнат изгубеното. Към малките часове на нощта Шварца проигра цялото си оборудване, а Жеко стана негов собственик, като парите от вчерашния оборот бяха пак в джоба му, след като за кратко няколко пъти бяха притежание на Шварца.
На другият ден организира прекарването на машините и оборудването в гаража на Славейко и Филка - една от дъщерите на леля му Лидия.
Тъй като в живота няма само хубаво за никого, така и Жеко имаше не дотам щастливи моменти. Когато отиде в заведението си, видя, че беше пристигнала цяла група от проверяващи. Тя се състоеше от общински служители, полицай, представител на ХЕИ и дори пожарникар. Всеки един от тях констатираше недостатъци, записваше нещо и искаха всевъзможни документи. Жеко вадеше и даваше, каквито имаше, а за тези, които не притежаваше, отговаряше, че все още няма необходимата информация и обещаваше, че в най-кратък срок ще се сдобие с тях. В началото всички представители на тази проверяваща команда бяха начумерени и натопорчени, но впоследствие обстановката поомекна. Единствено представителят на данъчните го питаше и искаше неразбираеми за Жеко неща. Тогава се обади на счетоводителката си и й каза да дойде възможно най-бързо. След десет минути Роси влезе в заведението.
-Кааква е тая делегация? Бре! Какво произшествие е станало, та тоя пожар! Браво бе, кметът дойде на власт с обещание за подпомагане на частния бизнес. А какво става? Веднага се нахвърлихте върху първите - говореше на висок глас дошлата. Нямаше човек в града, който да не я познава и да не знае къде работи.
-Г-жо Желева, моля ви за уважение към нашата работа. Обектът има много сериозни нарушения - каза представителят на пожарната.
-И какво е това нарушение - че няма кофпомпа? - продължи Роси.
-Не е това - усмихна се пожарникарят. - Колегата от данъчното твърди за много сериозни данъчни нарушения. Той по-добре може да обясни.
-Кой е тоя данъчен, я да се обади. Лично аз ви гарантирам, че в данъчно и счетоводно отношение обектът е в безупречно състояние.
-Не мога да се съглася с това - обади се и данъчният, който показваше вид на стъписан. Едва ли беше очаквал точно Роси Желева да е счетоводител на фирмата.
-Я кажи бе, млади момко, кои са тия сериозни данъчни нарушения. Я дай да ти видя протокола, за да се посмея малко. А?
-Ще ви го дам. Първо фирмата няма шестмесечно приключване и баланс.
-Ааа, ама ти наистина ме разсмя! Това да не е фирма ,,Петър Лесов”? Да не върти милиони? Изкарва некви си двеста лева дневно, и ще ти правя баланс за шестмесечието!
-Съмнявам се, че дневният оборот е толкова малък - защитаваше се данъчният.
-Ми, съмнявай се. Затова ти плащат, но по съмнения не можеш да пишеш протокол. Можеш ли да ми кажеш магазин с двеста лева дневен оборот по кой закон или нормативен акт е длъжен да прави средногодишен баланс? Дори още не е избистрено от законова гледна точка какъв ще е прагът, за да се плаща така наречения патент. Всичко това предстои да се решава от Народното събрание. Ама вие да не сте врачки, та да знаете какви закони ще се приемат. Като ги приемат, ще ги спазваме, а засега освен да правя годишно приключване, други ангажименти аз нямам. Ако имаш друго - казвай, че имам много работа.
-Добре, да кажем, че може би имате право. Има обаче едно много сериозно нарушение и за него има конкретни разпоредби. Македонската наденица в магазина за хранителни стоки към фирмата се продава за цена 4 и 80 лева.
-E, и? - Роси Желева приповдигна лявата вежда и притвори дясното око.
-Много добре знаете, че македонската наденица е в потребителската кошница и максималната й цена може да бъде не по-голяма от 4 и 65 лева.
-Ако продължаваш да ме занимаваш със собствената си некомпетентност, само се излагаш. Колко пъти съм казвала на такива млади икономисти да четат „Държавен вестник” всеки ден. Я отвори бр. ……. 282 или 283 … един от двата и тогава ще видиш колко ще се срамуваш за това, което каза преди малко. Македонската наденица към днешна дата не е в потребителската кошница. Запиши си - бр. 282 или 283.
-Ще проверя. Освен ако тези дни нещо е излязло… - смущението на данъчния беше видимо.
Не след дълго групата си тръгна. Повечето от тях бяха дали на Жеко предписания за незначителни нередности и срокове за отстраняването им. Данъчният каза на Жеко да отиде към четири часа, за да подпише акта за констатирани нарушения.
В три часа Жеко влезе в канцеларията му. Данъчният служител го посрещна с усмивка и му посочи да го последва в коридора. Като отидоха в ъгъла до прозореца, младежът каза с виновна усмивка:
-Г-жа Желева има право. От четири дни македонската наденица вече не е в списъка на стоките в потребителската кошница. Да знаеш, че имаш страшен счетоводител. Така че протокол не съм правил.
На Жеко му олекна. Представяше си какви неприятности щеше да има, предвид нахаканото държане на Роси.

На другия ден, като идваше с автомобила си от обичайната почерпка с кафе в Общината, Жеко видя пред заведението си продавачката на магазина до махалата. Нещо се бе случило. В този час тя трябваше да е в магазина и да работи. Като я наближи, видя, че е пребледняла като платно и е силно притеснена.
-Какво става, защо не си в магазина? - попита я той.
-Жеко, снощи са разбили магазина и са изнесли всичко - изплака Сийка.
-Нали целият магазин е в метални решетки?! Бравата е неразбиваема - учуди се Жеко.
-Влезли са през покрива. Свалени са керемидите. Има дупка, около метър.
Жеко се свърза с Пумпалаки и му съобщи за кражбата. След половин час познатият му полицейски шеф, един униформен и двама цивилни полицаи пристигнаха пред обрания магазин. Разпитаха Жеко и продавачката, снимаха, вземаха отпечатъци и оглеждаха обрания магазин.
-Какво са ти откраднали? - попита го Пумпалаки.
-Няколко килограма кашкавал, салами, луканка…
-Как ще държиш луканка в магазина?! Хората нямат хляб, ти ги дразниш с луканка! Крадците най-вероятно са хора, които разбират от покриви. Само в тоя район на града има стотина фирми за ремонт на покриви. Поне петдесет от работниците им са криминално проявени. Дори да намерим следи, отпечатъци, кръв или коси, и го хванем, трябва да заведеш гражданско дело. Трудно ще намериш адвокат за дело по-малко от две хиляди лева. Дори да го осъдиш да ти заплати откраднатото и щетите, крадецът може да няма никакви средства и имущество, които да му отнеме съдия-изпълнителят - коментираше Пумпалаки.

С намаляване на деня през късната есен работното време на Росен ставаше все по-кратко. Слънцето залязваше рано и не след дълго вечерният мрак покриваше града неусетно. Когато пък времето беше облачно и мъгливо, какъвто беше този ден, се стъмваше още по-рано. Тази вечер трябваше да е много бърз, защото имаше покана за изложба на картини от Шишкин. Събитието имаше специален характер и причината за това не беше обстоятелството, че този път именно той е инициатор на това мероприятие, а не Симона. Самият факт, че брат му е собственик на колекцията, имаше своеобразна добавена стойност. Това изискваше необходимата подготовка и облекло. Трябваше за кратко време да отскочи в къщата на Симона, където живееше от няколко месеца, за да се приведе в подходящ вид.
Новият му дом предлагаше несравнимо повече удобства, но най-приятното беше, че вече не изпитваше самота. След като се бяха събрали със Симона, гостуваха на родителите и братята му. Изпитваше известно удовлетворение от чувството, че има другар в живота, с който споделяше както радост, така и тревога. Коренно различният му начин на живот промени и външния му вид. Тялото му понаедря и загладеното му лице излъчваше спокойствие.
Със Симона се бяха уговорили да се срещнат малко преди седем часа пред галерията. Въпреки че беше достатъчно експедитивен, Росен закъсня с десетина минути. Симона го чакаше на студа и пристъпяше от крак на крак.
-Много съжалявам, че закъснях. Трябваше да влезеш, за да не стоиш на студа - извини се Росен.
-По-добре е да влезем заедно. Как си представяш да се появя сама пред братята ти? Само как си сложил вратовръзката, чакай да я пооправя.
Когато двамата влязоха в галерията, откриването беше започнало. В централната част на просторната зала говореше някакъв чиновник от министерството. Отвреме - навреме извършваше едно движение с дясната си ръка, което наподобяваше нещо средно между поглаждане и скубане на брадичката си - тип катинарче. До него бяха застанали управителката на галерията, Жеко и представител на Руското посолство. Пред тях стояха поканените гости. Всички присъстващи бяха прави. След като ораторът се спря за кратко на феноменалното явление Шишкин, и премина през руско-българското повлияване в областта на културата, отдели внимание и на личността на Жеко. Нарече го меценат и ценител на изкуството, вложил толкова страст и енергия, посветил живота си да опази, съхрани и увеличи тази уникална колекция. Ако страната ни била Англия, Жеко би бил удостоен непременно с титлата ,,сър”. След това управителката на галерията даде думата на представителя на Руското посолство. На достатъчно развален български език гостите бяха запознати с великия руски художник, пред който се прекланят почитателите на изобразителното изкуство от цял свят. С изтъкването на способностите на художника да пресъздава форми и натура, завърши с приноса му за възраждане на самочувствието на руската култура, чрез вглеждането в собствения техен руски свят и оригиналност.
Накрая бе дадена думата на Жеко Стоицов, който започна притеснено, но много скоро се освободи, набра самочувствие и показа дар слово.
-На всички гости и приятели искам да кажа - добре дошли на тази така стилно организирана церемония. Не искам да крия моето вълнение, провокирано от господата, които говореха преди мене, а то си ми личи достатъчно. Никога не съм предполагал, че ще дойде ден, когато моите усилия, лишения и енергия, свързани с тази изключителна колекция, ще намерят такова обществено признание. Ето защо този ден ще остане паметен в моето съзнание. Напоследък в арт средите се говори, че държавата била абдикирала от грижите за изкуството. Не мога да се съглася с това. Тазвечерното откриване на изложбата е доказателство за съпричастността на министерството, в лицето на г-н Брашев, и предоставянето на галерията, за да имат възможността гражданите да се запознаят, радват и насладят на тази фантастична колекция. За съжаление в миналото графиките, като вид изобразително изкуство се подценяваха за сметка на акварелите. За да бъде човек добър колекционер, е нужно да има тънък усет. Обстоятелството, че дадена картина не отива на тапетите или канапето, не е основание да се съди за нейната стойност. Преди малко няколко от нашите гости попитаха защо няма цена на експонатите. Отговорът е, че те за мене са безценни. Г-н Брашев спомена, че съм вложил много енергия и страст, а аз бих добавил - и много пари. Една малка част от картините са мое родово наследство. Увеличението и обогатяването на колекцията обаче са плод на моите търсения. То е нещо, на което съм посветил живота си. Стойностното изкуство струва много пари. Но аз нямам никакви намерения до края на живота си да продавам картините си. Дано и децата ми не продават, защото, ако сторят това, и то за ниска цена, ще се обърна три пъти в гроба си. Каня всички да заповядат на импровизирания бар за чаша вино. Виното и изкуството имат много допирни точки, но най-съществената е, че чрез тях се докосваме до истината. Заповядайте - Жеко посочи с щедра ръка масата с напитките.
Всички гости започнаха да ръкопляскат. Блеснаха и няколко фотосветкавици.