Дали защото са минали само малко години
или са минали много, до смърт непонятни
откакто будувах в начинаеща колебливост,
но днес от дълбоко изплува тръпчивост – онази...
Лик забравен насочи трескави пак стрелички-карфици;
затичах, а мъртъв гъгъл за лъка не намирах, ни скривалище.
Както никога, изживях безуют на бодливост – нетипичен
за същия поглед и мисъл и цел – пожелах да ме нямаше.