автор: spirit

Честит рожден ден, Принцесо!!!

На сълзата ти краткия стих
се е спрял колебливо на устните
и не смее да продължи
и горчиво по тях да се спусне.
Тази нощ си отново сама
нямаш днес, а изгуби и вчера,
не посягаш към нова врата
със надежда любов да намериш.
Пак е тихо, не пишеш писма,
за милувка са жадни ръцете ти,
и за мъничка ласка в сълза
пак копнее самотно сърцето ти.
Ням въпрос коленичи в нощта,
тъжно плаче далечно пиано.
Есента има вкус на слана,
а за утрото още е рано.
Аз съм тук и със светли очи
ще погаля със обич .лицето ти,
във дланта ми надеждата спи
и сънува поляни черешови.
Във съня ще се скриеш, за миг
малко чудо ще близне сърцето ти,
без магарешка кожа в зори
ще посрещнеш деня си, принцесо.
Думи цветни и чувства добри
ще се върнат в сърцето ти нямо,
ще прогледнеш през бистри очи
и ще видиш онази голямата,
тъй копняна и луда любов,
за която и бога отричаше,
а пък той ще те съди суров,
че от грях да боли предпочиташе.
И след всички пътеки сами
от железни обувки прегазени
ще намериш омайния принц
и с любов ще бъдеш наказана.