Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: malkata-usmivka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13700

Онлайн са:
Анонимни: 62
ХуЛитери: 8
Всичко: 70

Онлайн сега:
:: mamasha
:: Heel
:: malovo3
:: CheGuevara
:: rady
:: d-Zen
:: melange
:: mig

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2017 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
19 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВърнете си ми чувството за хумор!
раздел: Хумор и сатира
автор: Donsky

Тъмносив хумор


Свил съм се на пейката и се опитвам да се топля на мижавото слънце. Я! Някой си е забравил вестника. От първи април - това днес ли е? Каква беше тази дата – нещо празнувахме, май? А, то си пише – ден на шегата.
Чета разни неща. Че то това смешно ли е? Май, нещо съм си загубил чувството за хумор. Поглеждам под пейката. Внимателно, че после трудно се изправям. Не, не е там. Да не е някъде по пътя? Тръгвам по алеята и си гледам в краката. Поглеждам под кофата за боклук.
- Аре, бегай дядка! Това е моят район! – някакъв клошар ме гледа без капка чувство за хумор. Явно не е намерил и моето.
Какво ми става? Я, какъв смях падаше доскоро! Например, когато Верчето – комшийката - дойде да ме моли да кажа на нейничкия, че аз съм бил бащата.
-Той, моя Иван, теб те уважава, пък и като те гледа какъв си немощен, сигурно нищо няма да ти направи.
Да бе, съвсем сигурно! Май и на Иван му липсваше чувството за хумор. Е, от тогава ми е този белег над веждата... и пластмасовото чене. Ама, окото ми го спасиха. Не че виждам с него, ама поне си е на мястото.
Или онзи шегаджия - ватмана, дето ми заклещи главата с вратата на трамвая. Много смешно беше. Навън - някакви крака припкат, а вътре - една глава се пули и нищо не може да каже, защото вратата здраво я е щипнала през шията.
- Мамо, виж една глава. Като на фокусника Астор!
- Не е на Астор, миличко, неговата е с брад… СПРИ! СПРЕТЕ ТРАМВАЯ!!!
Оправиха ме. Сега вратът ми е с предишната дължина... почти. С някакви си пет сантиметра е по-дълъг, но това си има предимства. Не ми трябва огледало като си изстисквам пъпка на гърба.
А като бях в болницата се уредих и с други екстри. Премахнаха ми гъбичките от десния крак..., заедно с крака. Объркали масите, докато съм бил приспан, за да ми оправят врата, та ме взели за някакъв друг - с гангрена. Голям смях паднало.
После дойдоха младите докторчета. Аспирантчета, някакви, с претенции за кандидат-нобелисти. Питаха ме на колко години съм и като казах 28 изпаднаха във възторг. Толкова млад, а вече полуинвалид. Даже три-четвърти. Предложиха да изпробват върху мен Елексира. Действал на обмяната, ускорявал метаболизма и имало шанс да регенерира тъкани и органи. Честно ме предупредиха, че има и страничен ефект – състаряване с няколко години. Обещаха да ме водят по симпозиуми и конгреси като първия успешен регенерат. След като вземат Нобеловата.
Не я взеха. Не, не че не действаше препарата - действаше и още как. Никаква регенерация, но за сметка на това мощен страничен ефект. Повъзрастлях с няколко години... С четирийсет.
Посъветваха ме да ги съдя. Докторчетата извиха от смях и тутакси скалъпиха някаква диагноза - двойновъзрастова шизофрения. Освен себе си, съм бил и младия Наполеон - на 28 години. После едни други доктори ме разпитваха и уж ми вярваха, до момента в който не си кажех а колко съм години. Казваха: “Ахаа!” - и бързичко нещо подписваха.
.................
Няма го. И под другата пейка го няма. Ама, моля ви, ако някой случайно го намери, това чувство за хумор, нека си ми го изпрати... или поне някой виц. Адресът ми е: Психодиспансер “4-ти километър”, палата № 2 .
Пишете: “За Поли”. Тук така ми викат, щото „Наполеон” им било дълго.


Публикувано от aurora на 13.07.2011 @ 17:29:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Donsky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

23.11.2017 год. / 20:42:05 часа

добави твой текст
"Върнете си ми чувството за хумор!" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Върнете си ми чувството за хумор!
от rajsun на 13.07.2011 @ 18:00:01
(Профил | Изпрати бележка)
Чувствата и те като хората. Ходят където ходят, ма после се връщат. И моето чувство изчезна преди време и на негово място се настани някакво друго, изобщо нехуморно. Сега хуморното обикаля и не може да си влезе. Беля да видиш(((
Кетегорични поздрави, Донски! )))


Re: Върнете си ми чувството за хумор!
от Vesan (proarh92@abv.bg) на 13.07.2011 @ 19:01:36
(Профил | Изпрати бележка)
Не мога да ти помогна... то и моето някъде зачезна напоследък, та си викам, да не би пък и сред тях да е плъзнала емигрантска епидемия. Лошо само, че ще станат тесни психодиспансерите, а навън ще останат само властимащите, на които определено не им липсва чувство за хумор да ни убеждават колко добре си живеем.


Re: Върнете си ми чувството за хумор!
от rumlas на 14.07.2011 @ 13:12:12
(Профил | Изпрати бележка)
Минава доктор на визитация през психодиспансера, заглежда се в епикризата на пациент, върху когото е изпробвал ново лекарство, и след като нагледно се уверява в подобрените резултати, изрича:
- Бай Иване, вече си добре и смятам да те изпишем!
- Че точно сега ли бе?
- Защо, какво има?
- Ами започнах да пиша една книга. В къщи жената все мрънка, децата лудеят, нали разбираш, няма да мога да я завърша! Дай ми един месец отсрочка, моля те!
Замислил се доктора и тъй като отдавна мечтаел за бляскава професионална кариера, си казал:
- Брей, до вчера тоя беше умопомрачен, а днес писател го раздава! Очевидно лекарството действа. Ще взема и аз да стана известен покрай него. - и го оставил.
Точно след един месец докторът влязъл в стаята на бай Иван и отново го подканил да си ходи.
- Готов съм док! Само да се отбия до тоалетната, после си събирам багажа и изчезвам!
Щом бай Иван отишъл до тоалетната, докторът не сдържал любопитсвото си и надникнал в книгата. На първата страница с едри печатни букви пишело: Конникът препусна към бойното поле! Погледнал и последната, 500 -на страница, където пък пишело: Конникът пристигна на бойното поле!
- Леле, кой знае какви спиращи дъха приключения му се случват на главния герой! - се въодешевил доктора и заразгръщал страниците една по една.
На 500 страници с възможно най-малки букви пишело: Тагадък, тагадък, тагадък,...........

Поздрави на теб.........и на Поли!