автор: CheGuevara

Немирното огнено лято във мен
пали под нозете ми жертвени клади.
Пролетта отцъфтя,
отлетя, само спомен е.
Есента дипли вече сиви мъгли и хали.

Но аз ще преборя с бягащото време.
Скрих във очите си капчица слънце.
В душата си заслах легло
за страсти, битки и победи,
от всяко цвете имам в шепата си зрънце.

Щом зимата на прага ми почука
спокойно ще й се усмихна, за последно.
Във вечността през тъничка пролука
красотата на света тук долу
с обич ще ме гледа...

Ружа Велчева