автор: daro

 Светът ми печално се разпада!
     А ме гледаше с добри очи.
      Питам се: Какво остава?!

               Приятелите...

      Единият – лист отекнал
        от стената на паркета,
          другите – редове
       от кръстовете светли.

            Отиваме си тихо,
       както тихо сме дошли...
      с акорд от чужда песен,
      в огорчение...и плесен.

             Измерен срам
              и покаяние...
                    в мен.