автор: liulina

По скроения от нечия ръка,
ръкав на времето вървя,
повлича ме като забързана река,
съдбата в написана следа.
Живях по шумни булеварди,
сред столичните дупки в асфалта,
големи магазини,ресторанти,
пазари,болници,метро и Ялта ...
Сега в тази двуетажна къща,
на тихо съм се свила и се чудя,
защо животът ми се тьй обръща
и мисълта не мога да прокудя ...
Живея в столицата тридесет години,
а ето днес съм в двуетажна къща,
а в панелка младоста ми мина,
чувам тишината и се мръщя ...
Така е тук цветя ухаят в двора
и спокойно е и въздухът е чист,
няма щъкащи милиони хора,
но ми липсва тази градска глъч ...