автор: dona

въоръжен си с тежки думи
притаяват се преди вечеря
и ми се усмихват накриво

изчакват удобен момент
и се изстрелват автоматично напосоки
все някоя ще улучи точното място
където боли повече от обичайното

но аз имам скрит арсенал за противодействие
усмихвам се докато
всичките ти думи цопват в мълчанието ми
като във плитка кална локва

и остават само концентрични кръгове
изписващи идеалната нула