автор: verginov

Проплака жално утринта.
На портата е виснал прилеп.
Смъртта, неканена и зла,
пирува със тъгата ми и вино.

Мирише на тамян. И хляб,
замесен от молитвите на мама.
Сред житото догаря свещ,
а татко... Вече не е гладен.

И шепне недописан стих,
в листата на прегърбения орех.
Над двора, опустял и тих,
замръква скръб. Ридае спомен.

Ще дойде ли отново ден -
животът да се върне колебливо,
пречистен от ненужна тлен,
възкръснал, в полет на авлига.