Парк в малък български град. Инвалид на инвалидна количка. Мирише лошо. Към него се приближават американец, руснак и Бай Ганьо-балканец.
Американеца се обажда на 911 за бърза помощ, но оператора му обяснява ,че в това населено място медицинската помощ е преструктурирана и ще трябва да почака двадесет и четири часа. Същия оператор добавя, че ако до тогава трупа се е вмирисал да го зарови в лед.
Руснака бърка в чантата си и вади от медицинските запаси ампула с цианкалии, за да спести мъките на нещастника. Търси с поглед Бай Ганьо да му помогне да сложи инжекцията.
В същия момент Балкански усилено кастри страховит чепат прът пред очите на инвалида. Изпробва здравината и гъвкавостта му и замахва застрашително. Виждайки приближаващата го угроза инвалида скоква на крака, побягва като млада сърна и моли за пощада пред удивените погледи на двамата чужденци.
Ганьо им обяснява, че у нас, което не става со кротце и со благо става со кютек.